EN
BG
SR
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България–Сърбия
Забележителности
По стария път за Пловдив - Копривщица - Кемера - м. Късо бърдо - р. Меде дере - Копривщица
От туристически център "Богдан" се отправяте в посока Стрелча и след 4 км завивате на изток в посока м. Барикадите. След 2 км (200 м след Бобева чешма) пътят се отклонява вдясно и продължава през букова гора, сред която ромолят водопадчетата на Бъзьово дере. По пътя, който води на юг, все още личат калдъръмени плочи. Това е старият път за Пловдив. Пътят отвежда до красива поляна – м. Кемера и Меде дере. Тук ще откриете останки от стар каменен мост. Продължавате през букова гора по стръмен каменист път до м. Късо бърдо. В югоизточна посока, на един час път пеша, отстои х. Бунтовна. От м. Късо бърдо в североизточна посока, през вековна букова гора се спускате отново към долината на Меде дере. Пресичате планинския поток на две места и след около час стигате до Хаджи Вълчовата чешма. По дървено мостче пресичате Меде дере на север и по асфалтирания път край паметника на Шестнайсетте (заслон) и Бобева чешма се връщате в Копривщица.
Църква "Св. Панталеймон"
Основите на църковна структура, открити при археологическите разкопки през 1969 и 1970 г., най-вероятно принадлежат на предишната манастирска църква "Св. Пантелеймон". Тези разкопки разкриха останките от две култови структури, които сега са видими след работите по консервирането им. Едната от тях е раннохристиянска базилика от края на 4 или началото на 5 век, а другата е византийска базилика, определено по-стара от 12 век. По-точно тя се датира от първата половина на 11-ти век от откритите преносими материали от некропола непосредствено до нея: кръстове, обеци, пръстени, гривни, византийски монети, както и от известни исторически източници. Споменатите находки и исторически обстоятелства причиняват определено объркване, когато се опитваме да разберем дали Стефан Неманя е построил църквата "на светеца и великомъченик Пантелеймон в град Ниш" като напълно нова конструкция, както твърди Стефан Първовенчани ("и на когото е издигнал светилище там" ), или само е възстановил съществуващ храм. Този въпрос ще да остане без отговор докато не се предприемат систематични археологически разкопки. Разбирането че големият строител на църкви и реноватор Стефан Неманя е искал да направи Ниш столица на Сърбия показва, че Ниш е бил силен религиозен център с множество храмове. Някои от тях, а може би само византийската църква Св. Пантелеймон, той действително е реконструирал. По време на турската окупация на Ниш през 1386 г. манастирът Св. Пантелеймон е бил разрушен.
